Сайт на 2 Б клас

Отиване към съдържанието

Главно меню

От родители за деца

За родители

Една страничка, в която родители споделят с децата любими и незабравими цитати от детски книжки


Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно. /"Питър Пан" - Сър Джеймс Матю Бари/

Споделено от: Росица Станева

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
-
Тя не се пише, тя се чувства... - отвърна Пух.
/"Мечо Пух" - Алън Милн/

Споделено от: Росица Станева

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб. /"Мечо Пух" - Алън Милн/

Споделено от: Ивелина Пашова


- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.
/"Мечо Пух" - Алън Милн/

Споделено от: Гергана Сидерова


Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. /"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери/

Споделено от: Гергана Сидерова

Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите. /"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери/

Споделено от: Марияна Василева

Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде
".

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.
Всички възрастни хора са били най-напред деца.


Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, "xлъзгaви" и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo.

Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. /"Малкият принц" - Антоан дьо Сент-Екзюпери/

Споделено от: Костандиня Кацарова


Вдървено седеше момиченцето с кибрита си, от който една кутия беше изгоряла. „То е искало да се стопли!“ — казваха хората. Но никой не знаеше колко хубави неща видя то и в какъв блясък се възнесе с баба си към радостите на Новата година. /"Малката кибритопродавачка", Ханс Кристиан Андерсен/

Не мога да ви разбера вас хората! Ако обичате някого, се страхувате да му го кажете, а ако разберете, че и вие не сте му безразличен, ревете за загубеното време… Ами ако утре планетата ви се взриви?  /"АЛФ" - Райнер Бютнер/

Споделено от: Петя Бонева


Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят? /"Пипи Дългото чорапче" - Астрид Линдгрен/

Споделено от: Росица Станева


- Мога да се движа! И да говоря! И да вървя!
-
Да, Пинокио, вдъхнах ти живот.
-
Защо?
-
Защото тази вечер Джепето се помоли за истинско момче.
-
Аз съм истинско момче?
-
Не, Пинокио. Но сбъдването на желанието на Джепето зависи изцяло от теб.
-
От мен?
- Докажи, че си смел, честен и безкористен и някой ден ще бъдеш истинско момче. /"Приключенията на Пинокио" - Карло Колоди/

Споделено от: Ралица Николова

— Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…

/Из "Алиса в страната на чудесата" - Луис Карол"

Споделено от: Румяна Гелева

Извинете — не се стърпя и пръв се обади Маншон, — може и да греша, но струва ми се, че има нещо много общо между нас.
— Ами сигурно, защото и тримата сме си едни и същи смелчаци — съгласи се Полуобувка.
Мъхеста брада откъсна от брадата си няколко боровинки и ги подаде на новите си познати.
— На сладоледа му отива киселичко — добави той.
/"Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" Ено Рауд/

Споделено от: Мария Костова

Либезни Господжи и Гуспуда, аку искъти елати на настуятелско кафе у дома ф Ниделя.
Либезно ви канят
Алма и Антон Свенсон
Катхулт, Льонеберя
/"Емил от Льонеберя" - Астрид Линдгрен/

Споделено от: Ники Комедвенска

Назад към съдържанието | Назад към главното меню