Сайт на 2 Б клас

Отиване към съдържанието

Главно меню

10 грешки в родителството

За родители


Една любима фраза за родителството гласи:

„Подгответе детето си за пътя, не пътя за вашето дете.“


Ето и 10-те най-често срещани грешки, които родителите допускат в стремежа си да дадат най-доброто на своите деца. Или това е... темата за отговорното родителство.

Грешка 10: Величаем децата си.

Много от нас живеят в общности, сформирани около децата. Ние отглеждаме нашите деца в домове, в които те са в центъра. Нашите деца обичат това, разбира се, защото животът ни се върти около тях. И през по-голямата част от времето ние нямаме против да е така, понеже тяхното щастие е и наше щастие.
Но е важно да се има предвид, че децата се създават, за да бъдат обичани, а не величаени. Така че когато ние се отнасяме към тях като център на вселената, им даваме лош пример и не им помагаме в това да бъдат по-подготвени за истинския свят.


Грешка 9: Вярваме, че нашите деца са перфектни.


Нещо, за което често се говори днес от професионалисти, които работят с деца (психолози, учители и т.н.) е, че родителите не искат да чуят нещо негативно за децата им. Когато се повдигне на въпрос или опасения, свързани с поведението на детето дори и когато са казани с любов, обикновено реакцията е да се атакува вестоносецът.
Истината може да боли, но когато слушаме с отворено сърце и ум, ние можем да използваме информацията в наша полза. Така можем да се намесим рано, преди ситуацията да излезе извън контрол.


Грешка 8: Живеем косвено чрез нашите деца.


Ние, родителите, се гордеем с нашите деца. Когато те успеят, това ни прави по-щастливи, отколкото ако ние самите постигнем успех. Но ако сме прекалено ангажирани и вдадени в живота им, става трудно да се види къде свършват те и къде започват родитителите. Когато децата ни стават наши продължения, ние можем да ги видим като втори шанс. Изведнъж фокусът се измества от тях отново върху родителя. Това е моментът, в който тяхното щастие започва да се бърка с нашето щастие.


Грешка 7: Желанието ни да бъдем най-добри приятели на детето ни.


Подобно на всички, родителите също искат децата им да ги обичат и ценят. Но ако родителят върши добре своята работа, те ще се сърдят, ще протестират, няма винаги да го харесват и ще се опълчват.
Стремежът да бъдат най-добър приятел на детето може да доведе само до всепозволеност и избори, направени от страх да не загубят одобрението на децата. Това не е любов от страна на родителя, а необходимост.


Грешка 6: Впускане в конкурентно родителство.


Всеки родител има състезателна жилка. Всичко, което е необходимо, за да се надигне това чудовище в нас, е друг родител да даде неговото дете за пример за сметка на детето ни. В корена на това чувство е страхът. Страхуваме се, че нашите деца ще изостанат. Страхуваме се, че ако не им помогнем с всичко, което можем, те ще водят посредствен живот. Но ако им вменяваме максимата „да печелят на всяка цена“ можем да им попречим да изградят характер, устойчив както на победи, така и на загуби.


Грешка 5: Пропускане на детството на децата ни.


Един ден няма да имаме стикери на мивката. Няма да има Барби във ваната, детски играчки на леглото или „Цар Лъв“ в DVD плейъра. Прозорците ще бъдат чисти и без лепкави отпечатъци, и домът ще бъде спокоен, защото децата ще излизат с приятели, вместо да си стоят у дома с родителите си.
Отглеждането на малки деца може да бъде трудна и монотонна работа. Понякога е изтощително. Също сме и любопитни какви ще бъдат децата ни когато пораснат. Каква ще бъде тяхната страст? Но докато изморени се питаме какво предстоиа, може да забравим да се насладим на великолепието пред нас: малки деца в пижами, приказки, гъделичкане по корема и кикотене.


Грешка 4: Да възпитаваме децата, които искаме да бъдат, а не тези, които са.


Като родители ние мечтаем за нашите деца. Това започва още преди дори полът им да ни е известен. Тайно се надяваме, че ще бъдат като нас, само по-умни и по-талантливи. Ние искаме да бъдем техни ментори като споделяме с тях житейския си опит.
Но иронията на родителството е, че децата преобръщат нашите стереотипи с главата надолу. Нашата работа е да разберем какво е това, което те искат да случат в живота си и да ги насърчим и подкрепим в тази посока.


Грешка 3: Забравяме, че нашите действия говорят повече от думите.


Как се справяме с отхвърлянето и несгодите, как се отнасяме с приятели и непознати, дали показваме неуважение към партньора ни или не - те забелязват тези неща и ни подражават. И начинът, по който родителите преминават през живота, дава право на децата да действат по същия начин.


Грешка 2: Съдим други родители и децата им.


Без значение колко сме съгласни с родителския стил на някого, не е наша работа да правим преценки. Ние никога не знаем със сигурност през какво преминава човекът срещу нас. И докато не можем да контролираме осъдителни мисли, можем да ги намалим, като се стремим да подходим с разбиране, вместо веднага да стигаме до заключения.


Грешка 1: Подценяваме изграждането на характер.


Ако искаме да изградим характер, увереност, сила и издръжливост, ние като родители е необходимо да оставим децата ни да се сблъскат с трудностите и да наблюдаваме как се справят със ситуацията.
Трудно е да виждаме как децата ни падат, но понякога се налага. Понякога трябва да се запитаме дали намесата е в техен интерес. Има милиони начини да се обича дете, но в стремежа ни да ги направим щастливи, нека не забравяме, че понякога е нужно да загубиш малка битка, за да спечелиш по-голяма.


По материали от https://goodknight.bg/


Назад към съдържанието | Назад към главното меню